Застраховки - лекции

Средства на застрахователя -5-

zastr — Fri, 04 Jul 2008 14:10:27 +0000

Презастрахователните технически резерви се заделят в презастрахователните дружества за постигане на сигурност по отношение покриването на задълженията към седантите по сключените презастрахователни договори и финансова стабилност. Те се формират и от преките застрахователи (седантите) при задържане като депо на част от отстъпената премия на презастрахователя.
Д. Финансовият резултат е стойностен израз на крайния икономически резултат от осъществяването на застрахователната дейност за определен отчетен период. Той може да бъде печалба или загуба.
Печалбата като форма на принаден продукт и вид добавена стойност е основен финансов резултат от дейността на застрахователното дружество за текущата година и отразява ефективността от използването на неговите активи и пасиви. Основните източници на печалбата са приходите и разходите от застрахователната дейност (сключените застраховки и събраната застрахователна премия, получените комисиони и други приходи от застрахователна и презастрахователна дейност), финансовите и извънредните приходи. Нейният размер обаче се обуславя и от изплатените суми по застраховането, комисиони на посредници и извършените административно-стопански и други разходи за дейността. По-конкретно печалбата се формира от неизразходваната част от застрахователните приходи в частта за административно-управленските разходи, за комисиони, предпазни мероприятия и реклама, от разликата между техническата и фактическата лихва, получена през годината, от доходите от инвестиции, приходите от посредничество и представителство и други източници. Тя се представя в пасива на счетоводния баланс поотделно за предходни периоди и за текущия период. Обикновено се различават три основни вида печалба: счетоводна (брутна), данъчна (облагаема, фискална) и балансова (нетна или чиста).
Счетоводната печалба е първоначалният финансов резултат от текущата дейност на застрахователното дружество, получен като положителна разлика между приходите и разходите преди данъчното преобразуване. Тя дава най-обобщена представа за дейността на застрахователното дружество. От нейния размер са заинтересувани редица субекти в застрахователното дружество и вън от него: изпълнителните директори (по нея обикновено ги оценяват), банките (съобразяват се с нея при отпускане на кредити), държавата и местните органи на властта (във връзка с данъците), контрагентите (във връзка с междуфирмените сравнения, съучастия и др.). Счетоводната печалба в застрахователното дружество трябва да бъде определена преди да се заделят и освободят застрахователните резерви.
Данъчна печалба е онази част от печалбата, която подлежи на облагане с данъци и други вноски, които се плащат от печалбата, съгласно законовите разпоредби. Тя се получава чрез преобразуване на счетоводната печалба/загуба в съответствие с изискванията на Закона за корпоративното подоходно облагане – увеличава се с непризнатите разходи (чл. 23, ал. 2) и се намалява с данъчните преференции (чл. 23, ал. 3). В резултат на преобразуването счетоводната печалба може да се увеличи, да се намали или да се превърне в загуба, т.е. да се получи данъчна загуба. Данъчната печалба е база за прилагане на данъчната ставка при определяне на дължимите и възстановимите данъци от печалбата. Възможни са случаи, при които счетоводната загуба да се превърне в данъчна печалба, когато са налице отчетени данъчно непризнати разходи. Данъчната печалба има значение и за нуждите на анализа на застрахователната дейност, за разкриване на неприсъщите и данъчно непризнаваните разходи с цел те да бъдат анализирани и намалени до възможния минимум.
Балансовата (нетната) печалба по принцип е разликата между счетоводната печалба и начислените данъци и други вноски, които се правят за сметка на печалбата. За нейното получаване в застрахователното дружество счетоводната печалба се намали и със заделените застрахователни резерви за отчетния период и се увеличи с освободените застрахователни резерви от предшестващия период. Нетната печалба се посочва в счетоводния баланс и в отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) на застрахователното дружество като финансов резултат за текущата година. Тя е в притежание на застрахователното дружество (на акционерите, съдружниците, собствениците) и общото събрание на акционерите (ОСА) определя нейното разпределение при приемането на годишния финансов отчет. Обикновено балансовата печалба е предназначена за осигуряване на общите интереси на застрахователното дружество (създаване на общи резерви, увеличаване на собствения капитал, покриване на загуби и създаване на други резерви по решение на общото събрание на акционерите – за покриване на курсови разлики, за осигуряване на данъчните плащания, за спонсорство и дарения, социален резерв) и на личните интереси на акционерите (собствениците) – начисляване и осигуряване на дивиденти. Частта от нетната печалба, която остава след нейното разпределение за горните цели, представлява неразпределена печалба. Тя се посочва в счетоводния баланс в самостоятелна статия.
Печалбата има своя диалектическа противоположност в счетоводния баланс – загубата. Тя е финансов резултат от застрахователната дейност, получен като отрицателна разлика между приходите и разходите за даден отчетен период. Загубата представлява намаление на собствения капитал. Затова загубата от текущата година и непокритата загуба от минали години се посочват в пасива на баланса като отрицателни величини. Загубата също бива счетоводна загуба, данъчна загуба и балансова (нетна) загуба.

Средства на застрахователя -4-

zastr — Fri, 04 Jul 2008 14:09:29 +0000

Вторият вид резерви се състоят от фондове и резерви, предвидени в устава на застрахователя. Те се създават чрез заделяне на средства от печалбата по решение на Общото събрание на акционерите, както и за сметка на други източници, посочени в закон. Резервите, създавани по решение на акционерите, имат широка сфера на използване – за подсилване на собствените средства, за покриване на загуби при неблагоприятни стопански резултати, за спонсориране и дарения, за увеличаване на основния капитал, за увеличаване на заплатите, за финансови активи, за превантивни мероприятия и реклама и др.
Резерви от последващи оценки на активите се образуват при последващата оценка (преоценката) на стойността на реалните активи (дълготрайните активи, краткотрайните активи и дълготрайните финансови активи и инструменти), когато се увеличава тяхната отчетна стойност или се намалява корективът (амортизацията) на дълготрайните амортизируеми активи.
Резервите от емисия на акции са свързани с дружествен капитал и се образуват от премиите, които се получават при емитиране на собствени акции и облигации във връзка с формирането на основния капитал, изискващ регистрация, и на облигационен заем, при изкупуване на собствени акции и облигации (по цени под номиналната) с цел намаляването на основния капитал, изискващ регистрация, и на облигационния заем. Разликата между емисионната и номиналната стойност на емитираните собствени акции се отчита като премии, свързани с дружествен капитал, когато е положителна величина. Премиите, свързани с дружествен капитал могат да се приключват чрез формиране на резерви от емисии на акции и други финансови инструменти.
Техническите резерви са сигурностни резерви, които се създават от застрахователите със средствата на застрахованите в съответствие с Кодекса за застраховането (чл. 68). Те са предназначени за покриване на поетите от застраохвателя задължения, които се очаква да бъдат изпълнени в бъдеще по силата на застрахователни или презастрахователни договори, както и разходите, свързани с изпълнението на тези задължения и стойността на възможното неблагоприятно отклонение от очакванията. Техническите резерви не са компонент на собствения капитал на застрахователното дружество. Затова те се разглеждат отделно като специфични некапиталови резерви.

Средства на застрахователя -6-

zastr — Fri, 04 Jul 2008 14:08:46 +0000

В. Ликвидационен капитал при несъстоятелност и ликвидация – образува се за застрахователни дружества при откриване на процедура (производство) по ликвидация или по несъстоятелност. Неговото увеличаване се извършва за сметка на основния капитал, общите и другите капиталови резерви, неразпределената печалба от минали години, невнесения капитал и при приключване на печалбата от предходната година от ликвидацията и несъстоятелността в началото на всеки отчетен период. Той е предназначен за покриване на непокритите загуби от минали години, или на загубите от предходната година от ликвидацията и несъстоятелността в началото на всеки отчетен период.
Г. Резервите. В застрахователното дружество се създават целеви (капиталови) резерви в съответствие с действащото законодателство и по решение на органите за управление на дружеството, ако е предвидено в устава на застрахователя и технически резерви (застрахователни и презастрахователни).
Капиталовите резерви биват общи, резерви от последваща оценка на активи, резерви от емисия на акции и други финансови инструменти и други резерви.
Общите резерви се състоят от фонд “Резервен”, формиран в застрахователните дружества по Търговсия закон (чл. 246) и във взаимозастрахователните кооперации по Закона за кооперациите (чл. 34) и други фондове, предвидени в устава на застрахователя.
Източниците за образуване на Резервния фонд са: най-малко 1/10 от печалбата, която се отделя, докато средствата на фонда стигнат 1/10 или по-голяма част от капитала, определен от устава; сумите на допълнителните плащания, които правят акционерите срещу предоставени им предимства за акции; други източници, предвидени в устав или по решение на общото събрание. Така например според Търговския закон (чл. 189, ал.3), когато бъде изключен акционер за невнесени вноски в уговорения срок, той губи акциите си и направените вноски. Дружеството предлага за продажба нови акции на мястото на обезсилените, а направените до момента вноски от изключения акционер се отнасят в увеличение на фонд “Резервен”. Средствата на фонд “Резервен” могат да се изразходват за покриване на годишните загуби и на загуби от предходни години. Когато неговите средства надхвърлят 1/10 или определената от устава по-голяма част от капитала, по-големият размер може да бъде използван за увеличаване на капитала.

Средства на застрахователя -3-

zastr — Fri, 04 Jul 2008 14:07:44 +0000

лице, което възнамерява да намали участието си под 50, 33, 10 на сто от гласовете в общото събрание на ЗАД или по друга причина престане да упражнява контрол върху дружеството, трябва предварително да уведоми за това заместник-председателя на КФН, ръководещ УЗН;
• паричните средства на основния капитал, изискващ регистрация, при подаване на документите за издаване на разрешение за упражняване на застрахователна дейност, трябва да бъдат изцяло внесени в банка, която извършва банкова дейност в Р България.
При допълнително емитиране на акции всеки акционер има право да придобие пропорционална част на неговия дял в основния капитал, изискващ регистрация, преди допълнителната емисия. Общото събрание може с мнозинство от гласовете на представените акции да реши това предимство на акционерите да отпадне. Правото на акционерите се погасява след изтичане на определения от общото събрание срок, но не по-рано от един месец след публикуване на решението за увеличаване на капитала в “Държавен вестник”.
След приключване на отчетната година акционерите получават дивиденти срещу внесения акционерен капитал.
В животозастрахователните дружества във връзка с изчисляването на платежоспособността се прилага и понятието “рисков капитал”. Той възниква вследствие на продължителността на дългосрочните застраховки “Живот” и разсроченото плащане на застрахователната премия. При настъпване на застрахователен случай преди срока на застраховката, договорираната за изплащане застрахователна сума не е натрупана по партидите на застрахованите (във формирания до момента математически резерв). Рисковият капитал се изчислява като разлика между застрахователната сума, която трябва да се изплати на застрахования състав, и натрупания за тези застрахователни плащания капитал (математически резерв). Той отразява застрахователно-техническия риск (сума под риск).
Б. Основният капитал, неподлежащ на регистрация, се образува и изменя съгласно устава на застрахователното дружество или по допълнително решение на общото събрание на собствениците (акционерите, съдружниците). С него се изменя капиталовата структура (съотношение, състояние на капитала) при възникнала необходимост. Чрез основния капитал, неподлежащ на регистрация, се осигуряват допълнителни собствени средства, нужни за разширяване на дейността на застрахователното дружество, за стабилизиране на неговото финансово състояние или за покриване на евентуални загуби в края на отчетния период. Неговото създаване и увеличаване може да се извърши чрез допълнителни вноски на собствениците (акционерите, съдружниците) или кооператорите (във ВЗК), привличане на нови съдружници, с получените суми при емитирането над номиналната или обявена стойност на капиталовите акции, суми получени от други сделки, включващи акции в собствения капитал, както и чрез трансформиране на другите форми на проявление на собствения капитал (резерви, печалба) и на задължения в капитал. Основният капитал, неподлежащ на регистрация, е предназначен за допълване на основния капитал, изискващ регистрация, за покриване на загуби и за други цели. Той обаче не може да служи за гаранция на кредиторите, защото е изцяло в разпореждане на собствениците (акционерите, съдружниците). Размерът му е променлива величина и не се регистрира в съда.

Средства на застрахователя -2-

zastr — Fri, 04 Jul 2008 14:07:08 +0000

В застрахователното дружество наред с присъщите му функции, основният капитал, изискващ регистрация, има и гаранционна функция, която се реализира и контролира с изчисляването на т.нар. “гаранционен капитал”. Размерът на вписания капитал на застрахователно акционерно дружество не може да бъде по-малък от минималния размер на гаранционния капитал, който съставлява една трета от границата на платежоспособност, но не може да бъде по-малък от:
• четири млн. лв. за застраховател, получил лиценз за застраховане, обхващащ видовете застраховки по раздел ІІ, буква “А”, т. 1-9 и т. 16-18 от приложение № 1 ;
• шест млн. лв. за застраховател получил лиценз за застраховане, обхващащ видове застраховки по раздел І или раздел ІІ, буква “А”, т.10-15 от приложение № 1 ;
Когато презастраховател е получил лиценз за активно презастраховане, както и за застраховане, минималният размер на гаранционния капитал се увеличава с една трета от горните размери.
Взаимозастрахователната кооперация подържа минимален размер на гаранционния капитал в зависимост от равнището на достигнатия годишен премиен приход .
Клонът на застраховател от трета държава трябва да поддържа гаранционен капитал равен на една трета от границата на платежоспособност, но не може да бъде по-малък от половината от посочения размер на капитала на застрахователно акционерно дружество. Той е длъжен да внесе една четвърт от размера на минималния гаранционен капитал като депозит в банка, която извършва банкова дейност в Р България.
В Кодекса за застраховането (чл. 12 и 16) се съдържат ограничения във връзка с участието в капитала на застрахователно акционерно дружество:
• минималният размер на капитала трябва да бъде изцяло записан и внесен към датата на подаване на заявление за получаване на лиценз;
• вноските на акционерите в капитала могат да бъдат само парични, за да може дружеството да разполага с бързоликвидни средства, потребни за изпълнение на задълженията му към застрахованите лица;
• те не могат да се правят със заемни средства, със средства с недоказан произход и със средства, получени в резултат на незаконна дейност;
• акциите на застрахователното дружество могат да бъдат само поименни безналични, като всяка акция дава право на един глас;
• лице, което пряко, заедно със или чрез свързани лица притежава 10 или повече от 10 на сто от гласовете на ОСА на едно ЗАД или друго участие, което му дава възможност да го контролира трябва да бъде безспорно установено и да отговаря на редица от изискванията, които се поставят пред ръководните органи на дружеството (чл. 13, ал. 1, т. 3, 4, 5, 7, 8, 9 и 10 от КЗ).
• лице, което придобива едно или повече на сто от акциите на застрахователно акционерно, или увеличава участието си така, че то надхвърля едно на сто от акциите на дружеството, е длъжно да се идентифицира през заместник-председателя на КФН, ръководещ УЗН дружество, като представи декларация относно произхода на средствата, с които са направени вноските срещу записани акции, и че те не са заемни и декларация за свързани лица;
• лице, което възнамерява да придобие участие в капитала на ЗАД 10 или повече от 10 на сто, както и да увеличи в последствие участието си, така че да придобие пряко, заедно със или чрез свързани лица 20, 33, 50 или повече от 50 на сто от гласовете в общото събрание на ЗАД, уведомява писмено за това заместник-председателя на КФН, ръководещ УЗН, преди придобиването. В тримесечен срок от уведомлението от заместник-председателя на КФН, ръководещ УЗН, може да одобри извършването на промяната на акционерното участие, да определи максимален срок, в който да бъде извършено придобиването или да издаде забрана за придобиване на заявеното участие, ако прецени, че лицето застрашава стабилността на застраховате ля или интересите на застрахованите или не отговаря на изискванията по Кодекса за застраховане и на актовете по прилагането му. Ако заместник-председателят на КФН, ръководещ УЗН, не издаде забрана в предвидения тримесечен срок, лицето има право да придобие заявеното от него участие.

Средства на застрахователя -1-

zastr — Fri, 04 Jul 2008 14:06:19 +0000

Регламентирането на застрахователната дейност у нас се осъществява от Кодекса за застраховане (16) и Търговския закон (21). С тях се определят и основните източници на средства на застрахователното дружество: внесения основен (акционерен) капитал, създадените фондове и резерви и привлечените пасиви.
При взаимозастрахователните дружества (кооперации) се прилага Закона за кооперациите, доколкото в Кодекса за застраховане не е предвидено друго. В устава на кооперативното взаимозастрахователно дружество се регламентират въпросите за гаранционния капитал, реда за неговото формиране, условията, при които кооперативното дружество може да се разпорежда с него, начините за образуване, увеличаване и изразходване на запасния фонд и минималния му размер, както и реда за образуване на резервите.
Основен източник на цялата съвкупност от средствата на дадено застрахователно дружество, които представляват негова собственост или временно са привлечени в хода на застрахователната дейност, е капиталът1.
Капиталът е източник на цялата съвкупност от средствата на дадено застрахователно дружество, които представляват негова собственост или временно са привлечени в хода на застрахователната дейност. Той характеризира произхода на активите на застрахователното дружество. Заедно с другите пасиви капиталът е диалектическа противоположност на активите. Следователно той изразява съдържанието на по-голямата част от пасивите на застрахователното дружество, но не е единствен елемент на пасива.
В зависимост от юридически и други ограничения върху правата на застрахователното дружество да се разпорежда с него капиталът може да бъде обособен в две групи: собствен и привлечен.
Собственият капитал е паричен израз на стойността на собствените активи на застрахователното дружество. Той характеризира имуществото, което акционерите са вложили в застрахователното дружество и неговото нарастване в резултат на осъществяваната застрахователна дейност. В международните счетоводни стандарти собственият капитал се определя като “остатъчното участие в активите на дадено предприятие, след като се приспаднат всички пасиви” (18, с. 847). Собственият капитал на застрахователното дружество, според неговото отчитане, обхваща основния капитал, изискващ регистрация, основния капитал, неподлежащ на регистрация, създадените общи и други капиталови резерви, финансовият резултат от текущата година, неразпределената печалба от минали години и непокритите загуби от минали години.
А. Основният капитал, изискващ регистрация, обхваща капитала, който е определен при учредяването на застрахователното акционерно дружество и е променен при следващи увеличения. Той се регистрира в съда едновременно с регистрирането на застрахователното дружество и при всяка последваща пререгистрация на неговото увеличаване или намаляване и съществува, докато функционира застрахователното дружество. Неговият размер е относително постоянна величина по естеството си, която се запазва продължително време (до изменението му). Набира се от вноските на акционерите в съответствие с разпределените акции на всеки акционер. В пасива на баланса се показва в пълен размер, независимо дали е внесен напълно до определения за целта срок. В застрахователните акционерни дружества основният капитал се определя като номинална стойност на емитираните акции и дялове и се нарича акционерен капитал. Неговото формиране, увеличаване и намаляване нормативно се предписва с Търговския закон (ТЗ) и Кодекса за застраховането (КЗ).

Привлечен капитал

zastr — Fri, 04 Jul 2008 14:05:31 +0000

Привлеченият капитал на застрахователното дружество обхваща временно привлечените чужди парични средства под формата на задължения по пряко застраховане и презастраховане, други задължения във връзка с придобиване на активи, ползване на услуги, начисляване на данъци, заплати, осигуровки и други привлечени средства. Привлеченият капитал има едно общо качество – възвръщаемост, т.е. средствата подлежат на връщане в рамките на договорирания период.
Привлеченият капитал могат да се разчлени на три основни групи: а) задължения по застраховане и презастраховане; б) задължения от общ характер към външната среда по различни поводи; в) привлечените средства от участници в осигурителни, застрахователни и други фондове.
Задълженията по застраховане и презастраховане възникват във връзка с осъществяването на застрахователните и презастрахователните операции и се отнасят до задължения към: посредници, чуждестранни и местни застрахователи, клиенти по застраховане, презастрахователи, седанти и други задължения по пряко застраховане и презастраховане.
Задълженията от общ характер към външната среда по различни поводи са твърде разнообразни по начин на възникване и предназначение. Това са чужди финансови средства, временно привлечени в дейността на застрахователното дружество, които намират отражение в счетоводния баланс като задължения към: свързани предприятия (съдружници – за съучастия, в т.ч. и от начислени дивиденти), персонала (за начислена работна заплата), бюджета (за начислени и все още непреведени данъци), осигурители (за начислените осигурителни вноски), кредитни институции (за получени заеми), доставчици (за придобито имущество и ползвани услуги) и към други юридически и физически лица. Те могат временно и частично да се използват от застрахователното дружество при извършването на застрахователния бизнес.
Получените заеми могат да бъдат краткотрайни (за срок на ползване до една година), дълготрайни (отпуснати за срок на ползване над една година) и облигационни (чрез емитиране на облигации по нормативно определен ред, като размерът им не може да бъде по-голям от основния капитал), получени съучастия (от неуправляващи съдружници) и други заеми и дългове (поръчителство, капитализирани пожизнени ренти за получено движимо и недвижимо имущество, по финансови лизингови договори и други заеми и дългове от нефинансови институции) .
Заемите могат да се получат в левове и валута и са предназначени за придобиване на краткотрайни и дълготрайни активи, за основен ремонт и разширяване на дейността на застрахователното дружество, за покриване на възникнали неотложни нужди и други.
Привлечените средства от участници в осигурителни, застрахователни и други фондове представляват направените осигурителни и застрахователни вноски от осигурителите и от осигурените лица в пенсионно-осигурителни организации (фондове), в животозастрахователни дружества и в здравно-осигурителни организации (фондове) при допълнителното задължителното или доброволно осигуряване.
Резултатите от икономическата дейност на дадено застрахователно дружество, в условията на пазарната икономика, в значителна степен се обуславят от оптималното съчетание между собствения капитал и привлечения капитал. За различните конкретни условия и възникнали ситуации не е еднакво това съчетание – в едни случаи е по-ефективно доминирането на собствения капитал, а в други е икономически по-целесъобразно и изгодно преобладаването на привлечени капитали. Принципите за оптимално съчетаване на собствения капитал и привлечените капитали е необходимо да се изучат и прилагат пряко от финансовите мениджъри. Основно влияние върху постигането на ефективност, рентабилност, доходност, ликвидност, конкурентно-способност и други икономически показатели за оценка дейността на застрахователното дружество при оптимално съчетаване на собствения капитал и привлечените капитали, оказват факторите: застрахователни резерви, лихвен процент, данъчна и амортизационна политика, валутни курсове, външноикономически и вътрешноикономически връзки, инфлация, етапа на икономически цикъл, в който се намира страната и други.

Гаранционнен фонд

zastr — Fri, 04 Jul 2008 14:01:37 +0000

Гаранционният фонд е учреден като юридическо лице за застрахователите, които работят по задължително застраховане и е изразител преди всичко на социалната функция на задължителната застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите и на застраховка “Злополука” на пътниците в обществения транспорт”. Минималният размер на разполагаемите средства във фонда е 3 млн. лв. Органите на фонда са: Съветът, управителния съвет и изпълнителният директор.
Съветът на фонда се състои от представители на всички застрахователи, предлагащи задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите и/или задължителната застраховка “Злополука” на пътниците”. Той изпълнява надзорни функции.
Управителният съвет се състои от 5 до 7 членове с мандат на управление за 4 години. Той избира председателя на управителния съвет между своите членове, организират и осъществяват цялостното управление на дружеството.Неговите функции са регламентирани в Кодекса за застраховане (чл. 291, ал. 1-5) и в Правилника за устройството и дейността на фонда.
Изпълнителният директор представя фонда и осъществява текущото ръководство на фонда – назначава и освобождава служителите на фонда, извършва правните и фактически дейности във връзка с инвестирането на средствата на фонда в съответствие с решенията на УС и при спазване на законните изисквания, разпорежда се със средствата на фонда и изпълнява дейностите, възложени му от УС.
Средствата на Гаранционния фонд се набират от следните източници:
а) вноски от застрахователите, които извършват задължително застраховане;
б) допълнителни вноски от горните застрахователи, в случаите, когато разполагаемите средства във фонда спаднат под минималния размер;
в) глоби и имуществени санкции на лицата, които не изпълнят задълженията си по сключване на задължителна застраховка в предвидения срок и на застрахователи, които отказват сключването на застрахователен договор по задължителна застраховка по предлаганите от него условия.
г) приходи от инвестиране на средствата на фонда;
д) други източници, незабранени със закон.
Вноските към Гаранционния фонд се признават като присъщи разходи на застрахователя.
Гаранционният фонд се създава с единствената задача да обезщетява пострадалите лица. Обезщетения от фонда се изплащат в следните случаи:
а) по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на територията на Р България и е причинено от неидентифицирано МПС;
б, ако причинителят не е имал задължителната застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”
в) ако ПТП е причинено от МПС, което обичайно се намира на територията на Р България и владението върху него е било отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по Наказателния кодекс (чл. 346);
г) по задължителната застраховка “Злополука на пътниците в обществения транспорт”, ако превозвачът не е имал такава застраховка и др.
След изплащане на обезщетението Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на изплатената сума и разходите за определяне и изплащане на обезщетението срещу виновното лице и срещу превозвача. Ако фондът не получи плащането в едномесечен срок може да се снабди с изпълнителен лист.

Комисия за финансов надзор

zastr — Fri, 04 Jul 2008 14:00:52 +0000

Комисията за финансов надзор, нейните органи и оправомощени длъжностни лица упражняват надзор чрез:
1. Издаване на разрешения (лицензии) и одобрения, както и отказите за издаване на такива разрешения и одобрения.
2. Извършване на проверки по документи и на място върху дейността на поднадзорните лица.
3. Прилагане на принудителни административни мерки и налагане на административни наказания.
Комисията се състои от 7 членове: председател, трима заместник председатели и трима други членове. Те се избират от Народното събрание с шестгодишен мандат. Комисията за финансов надзор, при осъществяване на своите правомощия, е независима от изпълнителната власт и се отчита за дейността си пред Народното събрание.
Дейността на Комисията за финансов надзор се регламентира със закон (6).
В осъществяването на регламентираните със Закона функции и правомощия Комисията за финансов надзор изпълнява две основни цели:
• защита на интересите на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица;
• осигуряване на стабилност, прозрачност, лоялна конкуренция и доверие на финансовите пазари (фондов, застрахователен и осигурителен).
Управление “Застрахователен надзор” (УЗН) е постоянно действащ държавен надзорен орган, упражняващ оперативно и ефективно контрол върху дейността на застрахователите и застрахователните брокери в интерес на застрахованите лица. Ръководи се от заместник-председател на КФН.
Правомощията на зам.-председателят, ръководещ управление “Застрахователен надзор” се определят със Закона за Комисията за финансов надзор:
Дейността на заместник-председателят, ръководещ УЗН се осъществява с помощта на администрация, която се ръководи пряко от него и е организирана в дирекции, отдели и др. структурни звена. Обособени са три дирекции: “Разрешения и специализиран надзор на застрахователи и застрахователни брокери”, “Проверки и финансов надзор на застрахователи и застрахователни брокери” и “Разрешения и надзор на здравноосигурителните дружества”.
Членовете и администрацията на Комисията по финансов надзор се застраховат задължително със застраховка “Злополука” за сметка на нейния бюджет.

Контролът и надзорът се упражняват от органите на държавния застрахователен надзор още при създаването на дружеството чрез детайлно проверяване на представената документация за получаване на лиценз за застрахователна дейност. Отдел “Разрешения” към дирекция “Разрешения и специализиран надзор на застрахователи и застрахователни брокери” при УЗН изготвя мотивирано становище. Въз основа на него Заместник-председателят на КФН, ръководещ УЗН дава разрешение. По подобна процедура се дава допълнително разрешение за извършване на всеки нов вид застраховка. След това контрол и надзор се осъществяват през периода на функционирането на застрахователната дейност на дадено застрахователно дружество до отнемането на разрешението, обявяване на дружеството в несъстоятелност и ликвидация.
Основните цели на надзорния орган са защита на интересите на застрахованите, защита интересите на застрахователите от неправомерните действия на чуждестранни застрахователи или на лица извън застраховането, осигуряване на лоялна конкуренция на националния застрахователен пазар и др.

Държавно регулиране

zastr — Fri, 04 Jul 2008 14:00:01 +0000

Държавно регулиране и надзор върху застраховането

Държавата регулира застрахователния пазар чрез провежданата застрахователна политика, която се регламентира посредством общи правни норми, специфични (особени) правни норми и финансовия надзор върху дейността на застрахователите, застрахователните брокери и застрахователните агенти. С тях се очертава законовата и регулационна рамка за функционирането на застрахователния пазар и на отделните застрахователни дружества. Чрез Кодекса за застраховане точно и ясно се регламентира организирането и осъществяването на застрахователната дейност. Отношение към последната имат и Търговския закон, Закона за кооперациите, Закона за Комисията за финансов надзор. Влияние върху застраховането оказват и утвърдените правилници, наредби, методики, указания, както и установените етични и морални норми на поведение.
Чрез всички тези нормативно-правни документи държавата регулира пряко застраховането и извършваната дейност като определя организационната форма на застрахователните дружества, застрахователните браншове, видове застраховане и видове застраховки, условията при които дружеството може да получи разрешение за упражняване на застрахователна дейност и др. Тя се намесва и чрез съответните финансови механизми – данъчен режим, методика за създаване на застрахователни фондове и резерви, определяне на насоките за инвестиране на временно свободните средства, изискуемата платежоспособност, дирижирано застраховане за държавните или подведомствени обекти и чрез прекия държавен надзор върху застраховането.
Държавният застрахователен надзор у нас се осъществява текущо от Комисията за финансов надзор и от заместник-председателя на комисията, ръководещ управление “Застрахователен надзор”. Работата по задължителните застраховки се организира и контролира от Гаранционния фонд.
Основните функции на държавния застрахователен надзор се свеждат до превантивна, законодателна, контролна, регулираща и санкционираща. Освен това той изпълнява и допълнителни функции – консултативна, рестриктивна (ограничителна), информационна, комуникационна и ликвидационна.
Комисията за финансов надзор е специализиран държавен орган за регулиране и надзор върху инвестиционната дейност, застрахователната дейност и дейността по допълнителното социално осигуряване (пенсионно, здравно и за безработица и професионална квалификация). В съответствие с това към нея се обособяват три основни управления – “Надзор на инвестиционна дейност”, “Застрахователен надзор” и “Осигурителен надзор”.